Feb 1, 2008, 3:23 PM

Прикритие

  Poetry
809 0 13

И криехме лицата си зад вятъра,

когато ни подпираха годините...

В рождените си дни се цупехме

в развихрения карнавален театър

и често в ласките на балерините

като прострелни кръстове се чупехме.

 

Но в скучната житейска драма

излюпваха се кротко какавидите...

Роптаещи без глас срещу пернатите,

гъсениците плъзваха из храмове

и бълваха потоци разновидности,

разнищени в посока към разпятията.

 

И в ъгъла натъпкани до болка

лицата си прикривахме зад вятъра...

Като наивни заслепени щрауси

се криехме дотолкова, доколкото

да изоставим ролите в театъра

на българските Мики Мауси.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • и Нека никога да не се крием зад вятъра!
    прекрасен стих-истински и мъдро!
    поздрав Поете!
  • Роптаещи без глас срещу пернатите,
    гъсениците плъзваха из храмове
    и бълваха потоци разновидности,
    разнищени в посока към разпятията.

    А ти ме уби!!!!
    Аплодирам! Идея нямаш колко!

  • И в ъгъла натъпкани до болка

    лицата си прикривахме зад вятъра...

    Много силно! Браво
  • Поздравления, Димитър.
    Отново ме зарадва.
  • Малко гневно, но много вярно. Браво! Митко, страхотно е!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...