26 abr 2009, 15:59

Приласкай ме

  Poesía » Otra
660 0 2

 

    Приласкай ме

 

Приласкай ме нощ

във своите спуснати коси.

В огън и наслада,

на предел и зрак.

Владей ме в топлото си лоно,

разкъсал сетен стон.

Приласкай ме слънце -

зарево

във своите падащи лъчи.

В огън и наслада -

на дългия светлик.

Приласкай ме,

обхвани

със спуснати коси

мойта трепетна любов -

отново първа, млада...

Остани със мене стон

на вечната наслада.

 

24.09.94

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Качов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...