Apr 26, 2009, 3:59 PM

Приласкай ме

  Poetry » Other
655 0 2

 

    Приласкай ме

 

Приласкай ме нощ

във своите спуснати коси.

В огън и наслада,

на предел и зрак.

Владей ме в топлото си лоно,

разкъсал сетен стон.

Приласкай ме слънце -

зарево

във своите падащи лъчи.

В огън и наслада -

на дългия светлик.

Приласкай ме,

обхвани

със спуснати коси

мойта трепетна любов -

отново първа, млада...

Остани със мене стон

на вечната наслада.

 

24.09.94

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Качов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...