12 feb 2014, 15:23

Прилив-Отлив

743 0 1

 

 

                                                                                                        

                               Прилив – Отлив

 

        Животът е само миг между две вечности.               

                                       Платон

 

                 Морето най-после се отдръпна

                 след дългата прегръдка.

                 Пясъкът сънено изтръпна

                 за въздух – първа глътка.

 

                  Угасва нощна месечинка

                  с на чайките овациите.

                  Една нещастна песъчинка

                  зъзне плахо от вибрациите.

 

                  Стои незабележима.

                  Страх я е да не задреме.

                  Всеки бряг сега си има,

                  но пак вълната ще си я вземе.

 

                  Човек от нерви се раздира.

                  Макар отдавна да го знае -

                  Всеки Времето прибира.

                  Песъчинки сме в Безкрая.

     

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубава мисъл на Платон, която споделям.

    "Песъчинки сме в Безкрая."

    Поздрав, Иван!

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...