12 февр. 2014 г., 15:23

Прилив-Отлив

742 0 1

 

 

                                                                                                        

                               Прилив – Отлив

 

        Животът е само миг между две вечности.               

                                       Платон

 

                 Морето най-после се отдръпна

                 след дългата прегръдка.

                 Пясъкът сънено изтръпна

                 за въздух – първа глътка.

 

                  Угасва нощна месечинка

                  с на чайките овациите.

                  Една нещастна песъчинка

                  зъзне плахо от вибрациите.

 

                  Стои незабележима.

                  Страх я е да не задреме.

                  Всеки бряг сега си има,

                  но пак вълната ще си я вземе.

 

                  Човек от нерви се раздира.

                  Макар отдавна да го знае -

                  Всеки Времето прибира.

                  Песъчинки сме в Безкрая.

     

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много хубава мисъл на Платон, която споделям.

    "Песъчинки сме в Безкрая."

    Поздрав, Иван!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...