Feb 12, 2014, 3:23 PM

Прилив-Отлив

744 0 1

 

 

                                                                                                        

                               Прилив – Отлив

 

        Животът е само миг между две вечности.               

                                       Платон

 

                 Морето най-после се отдръпна

                 след дългата прегръдка.

                 Пясъкът сънено изтръпна

                 за въздух – първа глътка.

 

                  Угасва нощна месечинка

                  с на чайките овациите.

                  Една нещастна песъчинка

                  зъзне плахо от вибрациите.

 

                  Стои незабележима.

                  Страх я е да не задреме.

                  Всеки бряг сега си има,

                  но пак вълната ще си я вземе.

 

                  Човек от нерви се раздира.

                  Макар отдавна да го знае -

                  Всеки Времето прибира.

                  Песъчинки сме в Безкрая.

     

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много хубава мисъл на Платон, която споделям.

    "Песъчинки сме в Безкрая."

    Поздрав, Иван!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...