2 may 2007, 9:29

приливно

  Poesía
1.1K 0 5
Изящна е във полета си
лястовицата -

ридание в ефира от мечти,

надежда с

ореол на дух...

Очакване.

Освобождаване

на две души...


В нощта е скитница.

И муза дивна,

с роса от диаманти

във очите -

с милувката
на морски бриз

в крилата

и грация на лунен идол.


Разтварям се
със полета на лястовица -

завеси са косите ми

мастилени.

Безшумно падат тежки

(като истина)

в часа, когато

будни са звездите...


Не се учудвай,
ако чуеш музика

през мирис

на смокини и жасмин -

просторното небе

отдъхва

(приливно)

и  пеят  нимфи

в чашите със вино...


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...