ридание в ефира от мечти,
надежда с
ореол на дух...
Очакване.
Освобождаване
на две души...
В нощта е скитница.
И муза дивна,
с роса от диаманти
във очите -
с милувката
на морски бриз
в крилата
и грация на лунен идол.
Разтварям се
със полета на лястовица -
завеси са косите ми
мастилени.
Безшумно падат тежки
(като истина)
в часа, когато
будни са звездите...
Не се учудвай,
ако чуеш музика
през мирис
на смокини и жасмин -
просторното небе
отдъхва
(приливно)
и пеят нимфи
в чашите със вино...
© Дакота Все права защищены