2 мая 2007 г., 09:29

приливно

1.1K 0 5
Изящна е във полета си
лястовицата -

ридание в ефира от мечти,

надежда с

ореол на дух...

Очакване.

Освобождаване

на две души...


В нощта е скитница.

И муза дивна,

с роса от диаманти

във очите -

с милувката
на морски бриз

в крилата

и грация на лунен идол.


Разтварям се
със полета на лястовица -

завеси са косите ми

мастилени.

Безшумно падат тежки

(като истина)

в часа, когато

будни са звездите...


Не се учудвай,
ако чуеш музика

през мирис

на смокини и жасмин -

просторното небе

отдъхва

(приливно)

и  пеят  нимфи

в чашите със вино...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дакота Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...