5 oct 2007, 8:28

Прим@виста

  Poesía
863 0 11
Да живееш с желанието.
Не ме докосвай!
Да се рееш в празното.
Не се възползвай!
Ключът към щастието.
Не се пренасяй!
Редът в безвластието.
Не се внедрявай!
Крадат ни страстите!
И ги пласират.
Ядат ни с маските.
И ни изсират.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тома Кашмирски Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Абе направо минаваш като руската армия.
    Напряко, надлъжно, както си искаш.
    Ми - давай.
    Който разбрал - разбрал!
    Нойто не е - да е!!!

    ПП: Аз съм малко от вторите, ама нема да се плашиш...Ти си пиши...
    Поздрав!
  • Първо Ох*!

    И после... Хех*!
  • Хубаво пишеш и интересно!
    Поздравления!
  • Не знам как да го коментирам... май си успял да вплетеш във поетичен възел извисеното, с делничното под формата на естествения човешки метаболизъм...( Боже, колко интелигентно го казах - дано да има поне смисъл )
  • Абе ние не,но маските ни може да им се заклещят на д...то.Някой ден!
    Поздрав за стиха!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....