5 окт. 2007 г., 08:28

Прим@виста

867 0 11
Да живееш с желанието.
Не ме докосвай!
Да се рееш в празното.
Не се възползвай!
Ключът към щастието.
Не се пренасяй!
Редът в безвластието.
Не се внедрявай!
Крадат ни страстите!
И ги пласират.
Ядат ни с маските.
И ни изсират.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тома Кашмирски Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Абе направо минаваш като руската армия.
    Напряко, надлъжно, както си искаш.
    Ми - давай.
    Който разбрал - разбрал!
    Нойто не е - да е!!!

    ПП: Аз съм малко от вторите, ама нема да се плашиш...Ти си пиши...
    Поздрав!
  • Първо Ох*!

    И после... Хех*!
  • Хубаво пишеш и интересно!
    Поздравления!
  • Не знам как да го коментирам... май си успял да вплетеш във поетичен възел извисеното, с делничното под формата на естествения човешки метаболизъм...( Боже, колко интелигентно го казах - дано да има поне смисъл )
  • Абе ние не,но маските ни може да им се заклещят на д...то.Някой ден!
    Поздрав за стиха!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...