19 may 2007, 21:37

ПРИМАДОНА

  Poesía
982 0 4


Отново постоянната масовка
насяда във театъра край мен.
С аплаузи посрещат постановка
на режисьор бездарен, заблуден.


А  всеки се старае да повярва,
че всъщност гледа „Хамлет” или „Лир”.
И неусетно в образите вкарва
неистински, измислен свой кумир.


Изключваща  съзнателно контакта
с лаиците, насядали в салона.
Оставена самичка през антракта,
превръщам се в трагична  примадона.


Успешно сливаща се със миманса,
в пиесата съм главната актриса.
Финал  горчив! А  краят на романса
самата Мелпомена пренаписа.


С  потиснато- умислена гримаса
в театъра случайно съм заспала.
Сред реквизит, декори и украса,
останали след постановка вяла.


И  будя се с последният акорд.
Аплаузи - пресилени, фалшиви.
Реалност груба стъпка моят лорд,
в  гротеска тя усмивките разкриви.


Останали сами на празна сцена,
без  слабият актьор, без обстановка.
В  театъра сме само с Мелпомена
с трагични роли в монопостановка.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарина Дечева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Изключваща съзнателно контакта
    с лаиците, насядали в салона.
    Оставена самичка през антракта,
    превръщам се в трагична примадона.

    Успешно сливаща се със миманса..."

    Защо ще се сливаш с миманса? Та ти си велика актриса. Остави ги тези лаици в салона, не им обръщай внимание.Просто играй...за себе си.

  • Прекрасно е,мила!
    Попздрави!
  • Страхотно е, Дари!
    Много добро!
    Браво!!!
  • Хареса ми много!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...