ПРИМАДОНА

19 мая 2007 г., 21:37

Поэзия

856 0 4

Отново постоянната масовка
насяда във театъра край мен.
С аплаузи посрещат постановка
на режисьор бездарен, заблуден.

А всеки се старае да повярва,
че всъщност гледа „Хамлет” или „Лир”.
И неусетно в образите вкарва
неистински, измислен свой кумир.

Изключваща съзнателно контакта
с лаиците, насядали в салона.
Оставена самичка през антракта,
превръщам се в трагична примадона.

Успешно сливаща се със миманса,
в пиесата съм главната актриса.
Финал горчив! А краят на романса
самата Мелпомена пренаписа.

С потиснато- умислена гримаса
в театъра случайно съм заспала.
Сред реквизит, декори и украса,
останали след постановка вяла.

И будя се с последният акорд.
Аплаузи - пресилени, фалшиви.
Реалност груба стъпка моят лорд,
в гротеска тя усмивките разкриви.

Останали сами на празна сцена,
без слабият актьор, без обстановка.
В театъра сме само с Мелпомена
с трагични роли в монопостановка.