28 dic 2016, 20:32

Примерно казано

  Poesía » Otra
1.7K 2 4

Живеем различните си същности

в стаята под смешния  комин.

Издиша той човешките ни мъдрости 

и се присмива на ум.

 

Говорим за всичко и времето,

то си почива при нас,

А светът се надпреварва със себе си

изпъстря се, разголва гръб

маранята полива с бира

и се превърта до другия път.

 

Завесите вече са вдигнати,

със Зорницата пием кафе

Коминът се прегръща с гларуси,

а морето целува брега.

 

 

P.S. В такъв ден искам да умра

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Недялка Арнаудова Todos los derechos reservados

Стиховете са от ел. книжката ми "И когато вали те обичам". Ако желаете подробности или линк, за да я предоставя за четене, пишете ми на имейла, моля. Тя е безплатна.

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....