Примерно казано
Живеем различните си същности
в стаята под смешния комин.
Издиша той човешките ни мъдрости
и се присмива на ум.
Говорим за всичко и времето,
то си почива при нас,
А светът се надпреварва със себе си
изпъстря се, разголва гръб
маранята полива с бира
и се превърта до другия път.
Завесите вече са вдигнати,
със Зорницата пием кафе
Коминът се прегръща с гларуси,
а морето целува брега.
P.S. В такъв ден искам да умра
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Недялка Арнаудова Всички права запазени
