Живеем различните си същности
в стаята под смешния комин.
Издиша той човешките ни мъдрости
и се присмива на ум.
Говорим за всичко и времето,
то си почива при нас,
А светът се надпреварва със себе си
изпъстря се, разголва гръб
маранята полива с бира
и се превърта до другия път.
Завесите вече са вдигнати,
със Зорницата пием кафе
Коминът се прегръща с гларуси,
а морето целува брега.
P.S. В такъв ден искам да умра
© Недялка Арнаудова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
