Dec 28, 2016, 8:32 PM

Примерно казано

  Poetry » Other
1.7K 2 4

Живеем различните си същности

в стаята под смешния  комин.

Издиша той човешките ни мъдрости 

и се присмива на ум.

 

Говорим за всичко и времето,

то си почива при нас,

А светът се надпреварва със себе си

изпъстря се, разголва гръб

маранята полива с бира

и се превърта до другия път.

 

Завесите вече са вдигнати,

със Зорницата пием кафе

Коминът се прегръща с гларуси,

а морето целува брега.

 

 

P.S. В такъв ден искам да умра

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Недялка Арнаудова All rights reserved.

Стиховете са от ел. книжката ми "И когато вали те обичам". Ако желаете подробности или линк, за да я предоставя за четене, пишете ми на имейла, моля. Тя е безплатна.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...