24 jul 2007, 23:48

Примирение..

Poesía

883 0 1

Победи ме! Пепел съм.
Виж. И още тлея.
Макар и мъртва -
пак живея!
Тленни останки.
Бойно поле.
Душата пита -
търси онова момче.
А то звездите сваляше за нея.
някога... - но не сега...
и на друга тъй ги обещава.
А аз потна се събуждам към два!
Но спокойно - някога ще си замина -
знаейки това -
че в живота ти една любов не стига -
Съзирайки безкрайността.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Vrabcheto (Кирил Бачев)

Ах,Младостта!!!

Наивна и невинна ,и красива-
даже в ревността.............

2007-07-28T13:37:38+03:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0