24 jul 2007, 23:48

Примирение.. 

  Poesía
636 0 1
Победи ме! Пепел съм.
Виж. И още тлея.
Макар и мъртва -
пак живея!
Тленни останки.
Бойно поле.
Душата пита -
търси онова момче.
А то звездите сваляше за нея.
някога... - но не сега...
и на друга тъй ги обещава.
А аз потна се събуждам към два!
Но спокойно - някога ще си замина -
знаейки това -
че в живота ти една любов не стига -
Съзирайки безкрайността.

© Симона Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ах,Младостта!!!

    Наивна и невинна ,и красива-
    даже в ревността.............


Propuestas
: ??:??