24 июл. 2007 г., 23:48

Примирение..

882 0 1
Победи ме! Пепел съм.
Виж. И още тлея.
Макар и мъртва -
пак живея!
Тленни останки.
Бойно поле.
Душата пита -
търси онова момче.
А то звездите сваляше за нея.
някога... - но не сега...
и на друга тъй ги обещава.
А аз потна се събуждам към два!
Но спокойно - някога ще си замина -
знаейки това -
че в живота ти една любов не стига -
Съзирайки безкрайността.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ах,Младостта!!!

    Наивна и невинна ,и красива-
    даже в ревността.............


Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...