24.07.2007 г., 23:48 ч.

Примирение.. 

  Поезия
571 0 1
Победи ме! Пепел съм.
Виж. И още тлея.
Макар и мъртва -
пак живея!
Тленни останки.
Бойно поле.
Душата пита -
търси онова момче.
А то звездите сваляше за нея.
някога... - но не сега...
и на друга тъй ги обещава.
А аз потна се събуждам към два!
Но спокойно - някога ще си замина -
знаейки това -
че в живота ти една любов не стига -
Съзирайки безкрайността.

© Симона Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ах,Младостта!!!

    Наивна и невинна ,и красива-
    даже в ревността.............


Предложения
: ??:??