24 nov 2017, 16:24

Примирение

  Poesía » Otra
675 0 0

Примирение

(посветено)

 

Умората навява тягост,

а утрото във нощ се е превърнало -

прозрения не съществуват,

а щастието също спи...

 

И мисълта понякога е сива,

лети в съня ти - птиче ято,

а угризения - заплетени лияни

дали не пръскат закъснели мисли?

 

Безволие, разперено като чадър

ще може ли сълзите ти да скрие?

Не искам в теб умората да шета,

пак тръгваш със надежда по пътека...

 

Към радостта по въжен мост се люшкаш -

душата иска щастие веднага,

не иска днес заблуда, примирение -

изправя се подобно канара...

 

А вятърът надува бузи -

издухва радостта, фучи.

Илюзия във истина превръща -

навява все самотни дни...

 

Летиш нагоре и надолу,

а безтегловната космичност -

                             бъдеще е твое...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...