Примирение

(посветено)

Умората навява тягост,

а утрото във нощ се е превърнало -

прозрения не съществуват,

а щастието също спи...

И мисълта понякога е сива,

лети в съня ти - птиче ято,

а угризения - заплетени лияни

дали не пръскат закъснели мисли?

Безволие, разперено като чадър

ще може ли сълзите ти да скрие?

Не искам в теб умората да шета,

пак тръгваш със надежда по пътека...

Към радостта по въжен мост се люшкаш -

душата иска щастие веднага,

не иска днес заблуда, примирение -

изправя се подобно канара...

А вятърът надува бузи -

издухва радостта, фучи.

Илюзия във истина превръща -

навява все самотни дни...

Летиш нагоре и надолу,

а безтегловната космичност -

                             бъдеще е твое...