3 abr 2019, 12:47

Примирение

  Poesía
413 3 1

Защо ли млечносиви дни се заредиха?

Защо така застинал е градът?

Защо прозорците са черно-тихи

и сградите изтръпнали мълчат?

 

А беше време, плуваха безгрижно

сред рибите в зелената река

и в облаците с белоснежни ризи

се гмуркаха с небесните ята.

 

И бяха цветни леките им сенки

в тревите край разцъфналия плет

и слънчеви искри ловяха в шепи,

с прозорци махаха като с криле.

 

Сега безмълвни са, сред полет спрени

и някак свикнали са с тоя свод,

процеждащ сякаш в тухлените вени

не топла кръв, а сиво-бял живот.

 

Ще избледнеят, в дим ще се разтворят

и ще заглъхнат в меката мъгла,

а с тях пленените в плътта им хора,

които някога дариха ги с крила.

 

 

10.03.2002

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...