Хуля сърцето си, защото не те забравя.
Ръцете си хуля, заради желанието им да те докосват.
Обвинявам ума си, че там стоят,
спомените за гласа и усмивката ти омагьосващи.
Отричам те и те гоня от дните си,
Бягам от теб и все се страхувам,
защото властваш над мен,
и мечтите ми събуждаш.
Ядосвам ти се, че в съня ми надничаш.
Гневя се, че в мислите ми остана,
а всъщност знам,
че съдбата ми и моят смисъл са в това ...