Примирение

Хуля сърцето си, защото не те забравя.

Ръцете си хуля, заради желанието им да те докосват.

Обвинявам ума си, че там стоят,

спомените за гласа и усмивката ти омагьосващи.

Отричам те и те гоня от дните си,

Бягам от теб и все се страхувам,

защото властваш над мен,

и мечтите ми събуждаш.

Ядосвам ти се, че в съня ми надничаш.

Гневя се, че в мислите ми остана,

а всъщност знам,

че съдбата ми и моят смисъл са в това

неистово да те обичам.

© П.В.