Ranrozar (Стойчо Станев)
549 18125
21 nov 2018, 11:27

Примирие 

  Poesía » Filosófica
629 5 26

Примирих се наскоро със себе си.

То бяха стенания в огньове...

Или мълчание в шумата есенна?

Примирих се пред ехо оловно.

 

Но не вярвайте в тихо примирие!

Зад тила ми пламъци греят.

Нима само веднъж се умира?

И защо ли мъртвите в мен живеят?!

 

Примирих се.Но кръвта все още вика

и в пръстта живеят призвани...

Но вместо щик ви поднасям иглика!

Билка хайдушка за незарасли рани.

 

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Глобален свят!Ние ли го променяме,без да си даваме сметка, че всяко нещо има начало и край...Или ни дебне спасение отвсякъде?! Примирието е само ирония...
  • Едва ли милионите африканци ще простят на Европа за каквото и да е, при положение, че имат смартфони в ръцете...времето ни не е разделно...то е дълбоко преломно...Джак
  • Благодаря за коментара,Донърджак!
    Че кой може да изтрие от паметта си раните на спомените? Въпросът е в името на добруването да съумеем да простим, въпреки огньовете на отмъщението, които носим в себе си и в определени моменти могат да бъдат подклаждани...
  • Струва ми се, че сред хомо сапиенс все повече зеят недораснали рани сред оловно мълчание...но това е по скоро метафора с повдигната вежда. нали... Джак
  • Благодаря ви Ирина и Албена за съпричастността!
  • Сложна и противоречива е човешката душа...Хубаво послание си закодирал на финала, Стойчо! Поздравления!
  • Съгласна съм с другите,Стойчо,поздравление за силния стих!
  • Благодаря, Владислав!
  • "Но вместо щик ви поднасям иглика!
    Билка хайдушка за незарасли рани."

    Прекрасен финал на това толкова хубаво стихотворение. Поздравления и от мен, Стойчо!
  • Благодаря Латинка-Златна!
    Приеми моите сърдечни благопожелания!
  • Хубава билка ни поднасяш, Стойчо!
    Хубава и творческа вечер!
  • Да, разбира се!
    Зад тила ми пламъци греят!
    Благодаря,Ваша Светлост!
  • Временно разбира се за презареждане с душевни патрони.
  • Благодаря ви Веси_Еси и Веселин!
    Когато ножът опре до отрязване:
    всяка жертва е миропомазана!
  • Много добро попадение. Човек, когато е в мир със себе си, само тогава може истински да обича. Браво Стойчо!
  • Звучи ми като затишие пред буря. А толкова пъти умираме докато сме живи, че накрая може би сме претръпнали... Поздравления за силния стих!
  • Благодаря ви Дочка и Елица за коментарите!
    Ехото на отминали събития, все още носи ни напред!😃
  • Много дълбоко, Стойчо!
    Моите поздравления!
  • Хайдушка билка за хайдушка болка
  • Благодаря, Елка!Да, така е, въпреки, че след дълги изпитания, човек живее с илюзията че е вечно примирието, навярно си мисли за примирението, което е друга категория на духа.
  • Примирието винаги е временно! Поздравления, хубав стих!
  • Благодаря ви Младен, Величка, Мариана, Светлана и Гавраил!
    "Примирието е подготовка за нови битки"...Не си спомням кой точно цитирам, но примирието е близнака-воин, и брат на хрисимото примирение!
  • В това примирие се усеща опита на годините и заветът към тези които ни следват.
    Поздрав!
  • Благодаря, за удоволствието!
  • Поздравления, Стойчо!
    Хубав ден!
    Литатру
  • Примирие пред сражение! Тук си спомних за едно музикално произведение на Шопен, за което, мисля Лист, беше казал: "Оръдия скрити в цветя"! Завладяващ стих, Стойчо, който може да бъде разбран пълноценно само от зрели хора. Аплаузи!
Propuestas
: ??:??