21 нояб. 2018 г., 11:27

Примирие

876 5 25

Примирих се наскоро със себе си.

То бяха стенания в огньове...

Или мълчание в шумата есенна?

Примирих се пред ехо оловно.

 

Но не вярвайте в тихо примирие!

Зад тила ми пламъци греят.

Нима само веднъж се умира?

И защо ли мъртвите в мен живеят?!

 

Примирих се.Но кръвта все още вика

и в пръстта живеят призвани...

Но вместо щик ви поднасям иглика!

Билка хайдушка за незарасли рани.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойчо Станев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Глобален свят!Ние ли го променяме,без да си даваме сметка, че всяко нещо има начало и край...Или ни дебне спасение отвсякъде?! Примирието е само ирония...
  • Едва ли милионите африканци ще простят на Европа за каквото и да е, при положение, че имат смартфони в ръцете...времето ни не е разделно...то е дълбоко преломно...Джак
  • Благодаря за коментара,Донърджак!
    Че кой може да изтрие от паметта си раните на спомените? Въпросът е в името на добруването да съумеем да простим, въпреки огньовете на отмъщението, които носим в себе си и в определени моменти могат да бъдат подклаждани...
  • Струва ми се, че сред хомо сапиенс все повече зеят недораснали рани сред оловно мълчание...но това е по скоро метафора с повдигната вежда. нали... Джак
  • Благодаря ви Ирина и Албена за съпричастността!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...