Marrta (Дора)
39 405
19 feb 2009, 13:06

Примка от небе 

  Poesía » Otra
929 0 18

Страшно ми е, Апостоле.
Болно ми е, неутешимо.
Не износихме чистото утре
и не свършва проклетата зима.

 

Грешни сме много, Левски -
тъмни, балкански субекти,
които гледат с насмешка
на идеали и клетви.

 

Буца в гърлото, Дяконе -
така непростимо присядаш.
Февруари. Небето е същото.
Цветът му е примка. Пристяга.

© Дора Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много!
  • Ванилин, лунна сянка, благодаря ви! Поздравени бъдете!
  • Браво!!!
    Поздрав и прегръдка за стиха!!!
  • Браво! Поздравявам те!
  • Petinka, поздрави и за теб!

    Реге, ответни почитания!

  • почитания и за темата, и за изпълнението!
  • Поздравления, Доре!
  • Благодаря на всички вас! Поздрави!

    Тома, за заглавието, може и да си прав. Мислех си вчера по въпроса, но не ме навести по-подходящо. Не знам доколко "примка от небе" успява да предаде усещането за въже около врата...
  • Уцели ме! Поздрав!
  • Присяда миналото! Хубаво стихотворение!
  • Въжетата по профсъюзна линия ги раздават за "Чакащите"!
  • ...

    Доренце*
  • Считам, че заглавието може да е по-подходящо, дори да остане подобно.
  • ...всичко е там...под ризите ни .... и шапките....
  • И ще стяга... все повече!!!
  • когато съм писала това стихотворение небето беше синьо и безоблачно, цветът му напомняше този на очите на апостола и ми изглеждаше укорително, превърна се в примка от въпрос, затова в първия си вариант беше - "цветът му въпрос е, пристяга."
    после замених "въпрос" с "примка", самата въпросителна прилича на бесилка

    Не знам, Райчо, просто ми е мъчно и за двамата. А може би не трябва.
  • Христос - изкупление, Левски - оправдание.
    Колко такива ни трябват(((
  • Поздравления! Непростимо присяда...!
Propuestas
: ??:??