5 nov 2008, 10:10

Принцесата на светлината

1.7K 0 16
Пристъпваш тихо на пръсти,
в чудна самодивска премяна.
Тази нощ пълноликата луна
ни огрява красиво засмяна.

Към сърцето ми наближаваш,
чувствата му ще са твои.
Пътеката ти свършва тук,
в неговите щастливи покои.

Танцувай пред мен в транс
и омагьосвай очите ми,
но помни, щом те целуна,
оставаш завинаги в дните ми.

Ще се превърнеш сутринта,
на изгрева в слънчевото момиче,
принцесата на светлината,
с душа като бяло кокиче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...