5 nov 2008, 10:10

Принцесата на светлината

1.7K 0 16
Пристъпваш тихо на пръсти,
в чудна самодивска премяна.
Тази нощ пълноликата луна
ни огрява красиво засмяна.

Към сърцето ми наближаваш,
чувствата му ще са твои.
Пътеката ти свършва тук,
в неговите щастливи покои.

Танцувай пред мен в транс
и омагьосвай очите ми,
но помни, щом те целуна,
оставаш завинаги в дните ми.

Ще се превърнеш сутринта,
на изгрева в слънчевото момиче,
принцесата на светлината,
с душа като бяло кокиче.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Георгиев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....