Nov 5, 2008, 10:10 AM

Принцесата на светлината

  Poetry » Love
1.7K 0 16
Пристъпваш тихо на пръсти,
в чудна самодивска премяна.
Тази нощ пълноликата луна
ни огрява красиво засмяна.

Към сърцето ми наближаваш,
чувствата му ще са твои.
Пътеката ти свършва тук,
в неговите щастливи покои.

Танцувай пред мен в транс
и омагьосвай очите ми,
но помни, щом те целуна,
оставаш завинаги в дните ми.

Ще се превърнеш сутринта,
на изгрева в слънчевото момиче,
принцесата на светлината,
с душа като бяло кокиче.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...