5.11.2008 г., 10:10

Принцесата на светлината

1.7K 0 16
Пристъпваш тихо на пръсти,
в чудна самодивска премяна.
Тази нощ пълноликата луна
ни огрява красиво засмяна.

Към сърцето ми наближаваш,
чувствата му ще са твои.
Пътеката ти свършва тук,
в неговите щастливи покои.

Танцувай пред мен в транс
и омагьосвай очите ми,
но помни, щом те целуна,
оставаш завинаги в дните ми.

Ще се превърнеш сутринта,
на изгрева в слънчевото момиче,
принцесата на светлината,
с душа като бяло кокиче.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васил Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...