17 jul 2013, 19:58  

На майка ми 2014

  Poesía
622 0 0

Почти половин век е минал -

откакто съм на този свят.

Но ти си ме, мамо, родила -

и искам да ти благодаря.

 

Безпомощна си и примирена.

А аз - зрял и възрастен мъж.

И двамата сме променени....

Аз бях променен неведнъж.

 

Бях брат - с угнетени и бедни.

Воювах за друга страна.....

Летях - ти научи последна.

И бих се - а ти не разбра.

 

И уж не си бяхме тъй мили.

И ти с мен не беше тъй ларж.

Но даде ми твоите сили,

и твоя хъс, твоя кураж.

 

С омразата и със тъмата

се справям аз твърде добре.

И ти, мамо - ти си жената -

която ще ме разбере.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стефан Янев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...