Jul 17, 2013, 7:58 PM  

На майка ми 2014

  Poetry
619 0 0

Почти половин век е минал -

откакто съм на този свят.

Но ти си ме, мамо, родила -

и искам да ти благодаря.

 

Безпомощна си и примирена.

А аз - зрял и възрастен мъж.

И двамата сме променени....

Аз бях променен неведнъж.

 

Бях брат - с угнетени и бедни.

Воювах за друга страна.....

Летях - ти научи последна.

И бих се - а ти не разбра.

 

И уж не си бяхме тъй мили.

И ти с мен не беше тъй ларж.

Но даде ми твоите сили,

и твоя хъс, твоя кураж.

 

С омразата и със тъмата

се справям аз твърде добре.

И ти, мамо - ти си жената -

която ще ме разбере.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Янев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...