17.07.2013 г., 19:58  

На майка ми 2014

618 0 0

Почти половин век е минал -

откакто съм на този свят.

Но ти си ме, мамо, родила -

и искам да ти благодаря.

 

Безпомощна си и примирена.

А аз - зрял и възрастен мъж.

И двамата сме променени....

Аз бях променен неведнъж.

 

Бях брат - с угнетени и бедни.

Воювах за друга страна.....

Летях - ти научи последна.

И бих се - а ти не разбра.

 

И уж не си бяхме тъй мили.

И ти с мен не беше тъй ларж.

Но даде ми твоите сили,

и твоя хъс, твоя кураж.

 

С омразата и със тъмата

се справям аз твърде добре.

И ти, мамо - ти си жената -

която ще ме разбере.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...