17 июл. 2013 г., 19:58  

На майка ми 2014

620 0 0

Почти половин век е минал -

откакто съм на този свят.

Но ти си ме, мамо, родила -

и искам да ти благодаря.

 

Безпомощна си и примирена.

А аз - зрял и възрастен мъж.

И двамата сме променени....

Аз бях променен неведнъж.

 

Бях брат - с угнетени и бедни.

Воювах за друга страна.....

Летях - ти научи последна.

И бих се - а ти не разбра.

 

И уж не си бяхме тъй мили.

И ти с мен не беше тъй ларж.

Но даде ми твоите сили,

и твоя хъс, твоя кураж.

 

С омразата и със тъмата

се справям аз твърде добре.

И ти, мамо - ти си жената -

която ще ме разбере.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...