1 feb 2008, 9:04  

Принцът от приказките

741 0 3

Принцът от приказките

Когато младата девойка
усети полъха на любовта,
в душа невинна се поражда
на щастие жадувано зова.

Принцът от приказките чака,
романите чете в захлас,
мечта в обич да превърне,
с трепет чака своя час.

Часът бленуван ще настъпи,
принцът ще се появи.
Но дали мечтата ще се сбъдне
или болката ще се яви.

Принца до сега не срещнах,
оня с очи добри.
Разочарования безброй посрещах,
преглъщах сълзи и мечти.

Да срещна вече нямам време,
търкулна се животът покрай мен.
Щастие лъжовно само срещнах,
е, бях щастлива някой ден.

Такава е съдбата моя,
дано да дойде любовта при вас.
Все пак тя съществува
и търпеливо чака своя час.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Нейкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Лилия мила, много чистота и тъга струи от стиха ти.
    толкова простичко и вълнуващо...както е в живота.
    с обич, мила Лилия.
  • Любовта все пак съществува
    и търпеливо чака своя час.

    Тъжен стих, с оптимистичен финал!
  • Любовта е в нас,Лиле!Поздрави за великолепния стих!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...