1.02.2008 г., 9:04  

Принцът от приказките

737 0 3

Принцът от приказките

Когато младата девойка
усети полъха на любовта,
в душа невинна се поражда
на щастие жадувано зова.

Принцът от приказките чака,
романите чете в захлас,
мечта в обич да превърне,
с трепет чака своя час.

Часът бленуван ще настъпи,
принцът ще се появи.
Но дали мечтата ще се сбъдне
или болката ще се яви.

Принца до сега не срещнах,
оня с очи добри.
Разочарования безброй посрещах,
преглъщах сълзи и мечти.

Да срещна вече нямам време,
търкулна се животът покрай мен.
Щастие лъжовно само срещнах,
е, бях щастлива някой ден.

Такава е съдбата моя,
дано да дойде любовта при вас.
Все пак тя съществува
и търпеливо чака своя час.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лилия Нейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лилия мила, много чистота и тъга струи от стиха ти.
    толкова простичко и вълнуващо...както е в живота.
    с обич, мила Лилия.
  • Любовта все пак съществува
    и търпеливо чака своя час.

    Тъжен стих, с оптимистичен финал!
  • Любовта е в нас,Лиле!Поздрави за великолепния стих!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....