30 nov 2012, 22:40

Принцът в рицарски доспехи

  Poesía » Otra
670 0 0

Живеел някога в прекрасния си замък
Един принц толкова добър и прям
Бушувал във сърцето му голямо пламък
Но пламъкът горял си все тъй сам

 

Мечтаел той в покоите си нощ и ден
Да срещне нейде своята принцеса

Но от самотата си пленен
Все стоял забулен зад завеса

 

Един ден той разбрал какво да стори
И че нищо във живота не идва само

Разбрал че трябва смело да се бори
Да бъде принц и рицар във едно

 

Решил се принцът нещо ново да опита
Помислил и започнал да се пита 

 

"Принцесата ти няма да спечелиш
Само с мила дума тъй за теб присъща
Ако смелостта на рицар не намериш
Тъгата пак във стаята ти ще те връща"

 

"Рицарят безстрашно бори се със кръв и пот
И притежава сила и кураж да победи
Но не обмисли ли той като принца своя ход
Ще остави драконът да го надхитри"

 

И така решил живота си да преобърне
Принцът все обгърнат от тъга и неуспехи
Решил веднъж завинаги да се превърне
В Принца в рицарски доспехи

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Воденичаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...