Nov 30, 2012, 10:40 PM

Принцът в рицарски доспехи

  Poetry » Other
671 0 0

Живеел някога в прекрасния си замък
Един принц толкова добър и прям
Бушувал във сърцето му голямо пламък
Но пламъкът горял си все тъй сам

 

Мечтаел той в покоите си нощ и ден
Да срещне нейде своята принцеса

Но от самотата си пленен
Все стоял забулен зад завеса

 

Един ден той разбрал какво да стори
И че нищо във живота не идва само

Разбрал че трябва смело да се бори
Да бъде принц и рицар във едно

 

Решил се принцът нещо ново да опита
Помислил и започнал да се пита 

 

"Принцесата ти няма да спечелиш
Само с мила дума тъй за теб присъща
Ако смелостта на рицар не намериш
Тъгата пак във стаята ти ще те връща"

 

"Рицарят безстрашно бори се със кръв и пот
И притежава сила и кураж да победи
Но не обмисли ли той като принца своя ход
Ще остави драконът да го надхитри"

 

И така решил живота си да преобърне
Принцът все обгърнат от тъга и неуспехи
Решил веднъж завинаги да се превърне
В Принца в рицарски доспехи

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Воденичаров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...