30.11.2012 г., 22:40

Принцът в рицарски доспехи

672 0 0

Живеел някога в прекрасния си замък
Един принц толкова добър и прям
Бушувал във сърцето му голямо пламък
Но пламъкът горял си все тъй сам

 

Мечтаел той в покоите си нощ и ден
Да срещне нейде своята принцеса

Но от самотата си пленен
Все стоял забулен зад завеса

 

Един ден той разбрал какво да стори
И че нищо във живота не идва само

Разбрал че трябва смело да се бори
Да бъде принц и рицар във едно

 

Решил се принцът нещо ново да опита
Помислил и започнал да се пита 

 

"Принцесата ти няма да спечелиш
Само с мила дума тъй за теб присъща
Ако смелостта на рицар не намериш
Тъгата пак във стаята ти ще те връща"

 

"Рицарят безстрашно бори се със кръв и пот
И притежава сила и кураж да победи
Но не обмисли ли той като принца своя ход
Ще остави драконът да го надхитри"

 

И така решил живота си да преобърне
Принцът все обгърнат от тъга и неуспехи
Решил веднъж завинаги да се превърне
В Принца в рицарски доспехи

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Воденичаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...