Живеел някога в прекрасния си замък
Един принц толкова добър и прям
Бушувал във сърцето му голямо пламък
Но пламъкът горял си все тъй сам
Мечтаел той в покоите си нощ и ден
Да срещне нейде своята принцеса
Но от самотата си пленен
Все стоял забулен зад завеса
Един ден той разбрал какво да стори
И че нищо във живота не идва само
Разбрал че трябва смело да се бори
Да бъде принц и рицар във едно
Решил се принцът нещо ново да опита
Помислил и започнал да се пита
"Принцесата ти няма да спечелиш
Само с мила дума тъй за теб присъща
Ако смелостта на рицар не намериш
Тъгата пак във стаята ти ще те връща"
"Рицарят безстрашно бори се със кръв и пот
И притежава сила и кураж да победи
Но не обмисли ли той като принца своя ход
Ще остави драконът да го надхитри"
И така решил живота си да преобърне
Принцът все обгърнат от тъга и неуспехи
Решил веднъж завинаги да се превърне
В Принца в рицарски доспехи
© Христо Воденичаров Всички права запазени