30 нояб. 2012 г., 22:40

Принцът в рицарски доспехи

669 0 0

Живеел някога в прекрасния си замък
Един принц толкова добър и прям
Бушувал във сърцето му голямо пламък
Но пламъкът горял си все тъй сам

 

Мечтаел той в покоите си нощ и ден
Да срещне нейде своята принцеса

Но от самотата си пленен
Все стоял забулен зад завеса

 

Един ден той разбрал какво да стори
И че нищо във живота не идва само

Разбрал че трябва смело да се бори
Да бъде принц и рицар във едно

 

Решил се принцът нещо ново да опита
Помислил и започнал да се пита 

 

"Принцесата ти няма да спечелиш
Само с мила дума тъй за теб присъща
Ако смелостта на рицар не намериш
Тъгата пак във стаята ти ще те връща"

 

"Рицарят безстрашно бори се със кръв и пот
И притежава сила и кураж да победи
Но не обмисли ли той като принца своя ход
Ще остави драконът да го надхитри"

 

И така решил живота си да преобърне
Принцът все обгърнат от тъга и неуспехи
Решил веднъж завинаги да се превърне
В Принца в рицарски доспехи

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Воденичаров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...