21 may 2020, 23:37

Принос 21

  Poesía » Otra
939 1 1

Не мога да плача от печал щом имам Бог в сърцето си.

Каква утеха си, Господи, само да помисля за Теб, скръбта ми се утаява и избистря.

Радостта от Твоята близост е ласката върху ми, по-дълбока и могъща от всяка човешка нежност.

Господи, сърцето ми е пълно с радостта на Твоето съществуване, смисълът, който ми дава Твоят промисъл.

Само с Теб съм цяла, отправена без колебание по пътя, в който няма тъга и безнадеждност,

там където свети с блясък надеждата.

Като в пашкул съм обвита от любовта Ти, Господи, и душата ми разперват крила като копринена пеперуда.

Господи, изведи ме на пътя на спасението, на пътя на смирението, Твоят мир, от който толкова се нуждая.

Сълзите ми по Теб са сладки, Господи, не ми давай да се отклоня от вървенето към Теб, единствена моя цел и награда.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Boyana Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Верността към Бог е най-висшата добродетел. Нарича се отказ от греха.
    Поздравление, Бояна!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...