Принос 21

Не мога да плача от печал щом имам Бог в сърцето си.

Каква утеха си, Господи, само да помисля за Теб, скръбта ми се утаява и избистря.

Радостта от Твоята близост е ласката върху ми, по-дълбока и могъща от всяка човешка нежност.

Господи, сърцето ми е пълно с радостта на Твоето съществуване, смисълът, който ми дава Твоят промисъл.

Само с Теб съм цяла, отправена без колебание по пътя, в който няма тъга и безнадеждност,

там където свети с блясък надеждата.

Като в пашкул съм обвита от любовта Ти, Господи, и душата ми разперват крила като копринена пеперуда.

Господи, изведи ме на пътя на спасението, на пътя на смирението, Твоят мир, от който толкова се нуждая.

Сълзите ми по Теб са сладки, Господи, не ми давай да се отклоня от вървенето към Теб, единствена моя цел и награда.