8 mar 2018, 10:19

Принос към теорията за относителността

  Poesía
390 1 1

всички мои кошмари
стаени от детството
преживени
на няколко пъти
убили вълшебството
разпилявани
и събирани
в мъдростта на опита
и погребвани
с кръст отгоре
с надпис "Утопия"
възкресявани
обругавани
необичани
различни
всеки път
но еднакви
в свойта безпътица
те изригват отново
заливат света
и пред мен се стопяват
и единствено поглед нагоре ме кара
да я забравям
тази моя себичност
защото тогава си казвам
светът
е голям
светът е различен
ала някъде там
сред звезните студени
вероятно
някой
някога
в някой час
ще се рее със поглед
и ще мисли
за мене

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Павлина Гатева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...