8.03.2018 г., 10:19

Принос към теорията за относителността

379 1 1

всички мои кошмари
стаени от детството
преживени
на няколко пъти
убили вълшебството
разпилявани
и събирани
в мъдростта на опита
и погребвани
с кръст отгоре
с надпис "Утопия"
възкресявани
обругавани
необичани
различни
всеки път
но еднакви
в свойта безпътица
те изригват отново
заливат света
и пред мен се стопяват
и единствено поглед нагоре ме кара
да я забравям
тази моя себичност
защото тогава си казвам
светът
е голям
светът е различен
ала някъде там
сред звезните студени
вероятно
някой
някога
в някой час
ще се рее със поглед
и ще мисли
за мене

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Гатева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...