8 мар. 2018 г., 10:19

Принос към теорията за относителността

385 1 1

всички мои кошмари
стаени от детството
преживени
на няколко пъти
убили вълшебството
разпилявани
и събирани
в мъдростта на опита
и погребвани
с кръст отгоре
с надпис "Утопия"
възкресявани
обругавани
необичани
различни
всеки път
но еднакви
в свойта безпътица
те изригват отново
заливат света
и пред мен се стопяват
и единствено поглед нагоре ме кара
да я забравям
тази моя себичност
защото тогава си казвам
светът
е голям
светът е различен
ала някъде там
сред звезните студени
вероятно
някой
някога
в някой час
ще се рее със поглед
и ще мисли
за мене

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...