8 мар. 2018 г., 10:19

Принос към теорията за относителността

382 1 1

всички мои кошмари
стаени от детството
преживени
на няколко пъти
убили вълшебството
разпилявани
и събирани
в мъдростта на опита
и погребвани
с кръст отгоре
с надпис "Утопия"
възкресявани
обругавани
необичани
различни
всеки път
но еднакви
в свойта безпътица
те изригват отново
заливат света
и пред мен се стопяват
и единствено поглед нагоре ме кара
да я забравям
тази моя себичност
защото тогава си казвам
светът
е голям
светът е различен
ала някъде там
сред звезните студени
вероятно
някой
някога
в някой час
ще се рее със поглед
и ще мисли
за мене

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...