8 мар. 2018 г., 10:19

Принос към теорията за относителността

389 1 1

всички мои кошмари
стаени от детството
преживени
на няколко пъти
убили вълшебството
разпилявани
и събирани
в мъдростта на опита
и погребвани
с кръст отгоре
с надпис "Утопия"
възкресявани
обругавани
необичани
различни
всеки път
но еднакви
в свойта безпътица
те изригват отново
заливат света
и пред мен се стопяват
и единствено поглед нагоре ме кара
да я забравям
тази моя себичност
защото тогава си казвам
светът
е голям
светът е различен
ала някъде там
сред звезните студени
вероятно
някой
някога
в някой час
ще се рее със поглед
и ще мисли
за мене

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...