17 ene 2015, 13:12  

Принуда 

  Poesía » Filosófica
655 1 3
Принудата превърнала се в ежедневие
Тя е второто за мен кръщение
Наникъде съм тръгнала без дом, Родина
Това е отчуждение, тъга ме съкрушила!
Преодоляла границите в сърцето
Оставила в Родината детето...
Душата ми посипана с руини
От думите на моите роднини!
Трудно ми е своят път да провървя
За чуждият народ от все сърце творя
Работя извънредно уж с примирение
Спохождана от мисълтта за отмъщение! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??