Принуда
Принудата превърнала се в ежедневие
Тя е второто за мен кръщение
Наникъде съм тръгнала без дом, Родина
Това е отчуждение, тъга ме съкрушила!
Преодоляла границите в сърцето
Оставила в Родината детето...
Душата ми посипана с руини
От думите на моите роднини!
Трудно ми е своят път да провървя
За чуждият народ от все сърце творя
Работя извънредно уж с примирение
Спохождана от мисълтта за отмъщение!
Всичко свято разпиляла в ефира
Идеите погазила, сменила и кумира
Опознала нравите им зорко бдя
Невъзмутима дали ще устоя?!
Споменават времето като лечител
Припомням се съвет на мои учител...
Притаила се в поданство почитам Краля
Копнея и обичам Родината България!!!
/посветено на емигрантите/
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Николова Todos los derechos reservados
