Принуда

17 янв. 2015 г., 13:12 2015-01-17T14:03:35+02:00

Поэзия » Философская

621 1 3

Принудата превърнала се в ежедневие

Тя е второто за мен кръщение

Наникъде съм тръгнала без дом, Родина

Това е отчуждение, тъга ме съкрушила!

Преодоляла границите в сърцето

Оставила в Родината детето...

Душата ми посипана с руини

От думите на моите роднини!

Трудно ми е своят път да провървя

За чуждият народ от все сърце творя

Работя извънредно уж с примирение

Спохождана от мисълтта за отмъщение!

Всичко свято разпиляла в ефира

Идеите погазила, сменила и кумира

Опознала нравите им зорко бдя

Невъзмутима дали ще устоя?!

Споменават времето като лечител

Припомням се съвет на мои учител...

Притаила се в поданство почитам Краля

Копнея и обичам Родината България!!!

/посветено на емигрантите/

abagar (Васил Бориславов)

2015-02-09T21:57:40+02:00

"Притаила се в поданство почитам Краля
Копнея и обичам Родината България"- малко са хората, които ще го разберат!
Поздрави!
Mimoza20 (Мария Николова)

2015-01-17T21:55:30+02:00

Благодаря, Мисана! Имам и една друга мисъл, По чуждите народи разпиляла/Родината/ тези бисери за винаги си дала!Дали някои мисли за емигрантите?Не съм рзбрала за последните 10 години!Прокудени! С уважение!
vega666 (Младен Мисана)

2015-01-17T19:04:40+02:00

Звучи обобщаващо и е великолепно казан този поетичен текст, на болна и актуална тема - българските емигранти и гурбетчии!

Поздравление, Мария!