Принуда
Принудата превърнала се в ежедневие
Тя е второто за мен кръщение
Наникъде съм тръгнала без дом, Родина
Това е отчуждение, тъга ме съкрушила!
Преодоляла границите в сърцето
Оставила в Родината детето...
Душата ми посипана с руини
От думите на моите роднини!
Трудно ми е своят път да провървя
За чуждият народ от все сърце творя
Работя извънредно уж с примирение
Спохождана от мисълтта за отмъщение!
Всичко свято разпиляла в ефира
Идеите погазила, сменила и кумира
Опознала нравите им зорко бдя
Невъзмутима дали ще устоя?!
Споменават времето като лечител
Припомням се съвет на мои учител...
Притаила се в поданство почитам Краля
Копнея и обичам Родината България!!!
/посветено на емигрантите/
© Мария Николова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря, Мисана! Имам и една друга мисъл, По чуждите народи разпиляла/Родината/ тези бисери за винаги си дала!Дали някои мисли за емигрантите?Не съм рзбрала за последните 10 години!Прокудени! С уважение!
-
Звучи обобщаващо и е великолепно казан този поетичен текст, на болна и актуална тема - българските емигранти и гурбетчии!
Поздравление, Мария!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Копнея и обичам Родината България"- малко са хората, които ще го разберат!
Поздрави!