vega666 (Младен Мисана)
1668 14285
25 may 2014, 16:07

Приписах ти измислените качества на лъч случайно оцелял във здрача 

  Poesía » De amor
1053 1 14

                                                 със съгласието на Черен Джак 12


Не ме търси. Разминахме се в Тайната.

Ти бе обикновена и невзрачна.
Приписах ти измислените качества
на лъч случайно оцелял във здрача.
А исках да те пренеса през космоса
да те положа в центъра - на трона на вселената.
Със плащ-звезди и черен шлейф
(от тъмната материя) наметната
да станеш Властницата на неземното.
Не ме търси. Аз не изпитвам жаждата
по земните сълзи, които рониш.
Аз Дракон на неземното зачатие съм -
Енигмата на тъмното Подножие.
Където всички земни сенки се събират
във фокуса, привличащ тленното.
От Лета пият, за да спре безбожието
и треморът на бъдещето ги изтрива.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всеки е обособен свят и е трудно да се свърже с другия... А поетичният свят е още по-особен...
  • Да - успяла си 100 процента да вникнеш в написаното, Елица!
    Направо тръпки ме побиха от твоята точност. Все едно сканира до дъно целия ми замисъл. Когато писах това стихотворение чувствах нещата точно по описания от теб начин. Сега виждам, че този Дракон не трябва да е жесток към голямата си любов. Дори и да има разминаване между техните светове, любовта им е принципно възможна и трябва да се състои.

    Поздрав през океана: Мисана
  • 1. Благодаря ти, Санвали! Разочарованието не е от любовта, а от нейните персонификации. Любовта - като ейдос, никога не може да разочарова. Тя е вечна притегателна сила - нещо като гравитация за формите.

    Сърдечен поздрав и от мен!

    2. Мерси, Райна! Точно по същия начин и аз чувствам поезията ти - "като навлизане във владенията на близка вселена". А се подразбира, че става дума за вселените на нашите души, които очевидно са родствени по дадени признаци. Не съм изследвал точно кои, но ефектът от тази близост се изразява в силно поетично въздействие.

    Приеми най-топъл поздрав от мен!
  • Понякога, когато не ни се изпълнят очакванията се разочароваме...

    Това не е повод за спиране...

    Хубав стих Младен, преплетен с философията ти, която харесвам.

    Сърдечен поздрав!
  • Благодаря ти, Северна принцесо с южна ориентация! Трогнат съм от посещението ти и се радвам, че хареса и този текст. Да, действително съм скромен, но когато пиша не съм аз, а Другият, а той, повярвай ми, не е толкова скромен. Него не успях да обуздая. Може би,защото идва от една много далечна звезда.

    Поздрав от С.
  • ахаааа, хванах ли тее... тука хич не се правиш на скромен, а :D:D:D Извън кръга на шегата: хареса ми стихото, носи си твоя привкус на космично Поздрав -С
  • Благодаря ти, Ивон, за споделеното от теб и връзката, която направи с цитата от Маркес!

    Вдъхновени дни, ти желая!
  • Споделям философията на стиха, сами си създаваме кумири и сами си ги сваляме,но както казва Маркес - усмихни се, защото е станало...
  • Благодаря ти, Красимире! Хубава е формулировкта ти за Звездочелата. За мое щастие със станиола се разделих преди много години. Надушвам го от километри.

    Бъди в кондиция и ти желая творчески наситена седмица!
  • В копнежното търсене на Звездочелата попадаме на станиол - понякога...
    Сложен и интересен стих!
  • 1. Благодаря ти, Даниела, за този нестандартен коментар. Права си за ЗОНАТА. Много ми хареса тази фопмулировка.

    2. Мерси, Кети! Трогнат съм от толкова хубавите думи, които каза за мен. Ще се мобилизирам напълно, за да ги заслужа, защото не съм вътрешно убеден, че понастоящем ги заслужавам в пълна мяра.

    3. Благодаря ти, Ан Анабел, че ме посети и че хареса текста ми! Права си, че понякога в desperado-душите се таи много повече истинска любов, отколкото във външно любвеобилните души.

    4. Страхотни стихове, Дочка! Чета ги и настръхвам. Мечтите - осъдени да скитат по далечни орбити. Луната, която ни фиксира като шпионин с втренчен /леден/ поглед, за да не достигнем до щастието. Спомена-гнездо от липси /фантастичен образ/, над който кръжат фантомните-птици на мечтите и песента им реже тишината.
    За мен - забележителни редове! Поздравление за написаното - най-искрено!


    На всички вас приятели /разрешете ми да употребя тази дума, защото тя е единствената на върха на езика ми/, поднасям своята дълбока признателност, че ме посетихте, прочетохте и удостоихте с толкова редки и качествени коментари скромното ми стихотворение.
    Благодаря ви от сърце! И успешна седмица от мен!

    Ваш: Младен Мисана
  • Разминаване... По орбити далечни
    мечтите са осъдени да скитат.
    И сбъдването никога не срещнали
    превръщат се във птици и отлитат...
    Кръжат над спомена-гнездо от липси.
    и песента им реже тишината.
    Утехата- да се превърнат в стихове
    под втренчения поглед на луната...

    Благодаря за удоволствието и вдъхновението
  • Много зрял, много интересен автор сте, за да Ви коментирам. Мога само да ръкопляскам.
  • Нежни мелодични думи в неврохимични приливи от спомени,които
    почти никой не разбира.Леден огън не пари,а хапе студът.
    Има хора които мразят да бъдат обичани.

    ПОЗРАВ ОТ ЗОНАТА
Propuestas
: ??:??