25 мая 2014 г., 16:07

Приписах ти измислените качества на лъч случайно оцелял във здрача

1.3K 1 14

                                                 със съгласието на Черен Джак 12


Не ме търси. Разминахме се в Тайната.

Ти бе обикновена и невзрачна.
Приписах ти измислените качества
на лъч случайно оцелял във здрача.
А исках да те пренеса през космоса
да те положа в центъра - на трона на вселената.
Със плащ-звезди и черен шлейф
(от тъмната материя) наметната
да станеш Властницата на неземното.
Не ме търси. Аз не изпитвам жаждата
по земните сълзи, които рониш.
Аз Дракон на неземното зачатие съм -
Енигмата на тъмното Подножие.
Където всички земни сенки се събират
във фокуса, привличащ тленното.
От Лета пият, за да спре безбожието
и треморът на бъдещето ги изтрива.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Всеки е обособен свят и е трудно да се свърже с другия... А поетичният свят е още по-особен...
  • Да - успяла си 100 процента да вникнеш в написаното, Елица!
    Направо тръпки ме побиха от твоята точност. Все едно сканира до дъно целия ми замисъл. Когато писах това стихотворение чувствах нещата точно по описания от теб начин. Сега виждам, че този Дракон не трябва да е жесток към голямата си любов. Дори и да има разминаване между техните светове, любовта им е принципно възможна и трябва да се състои.

    Поздрав през океана: Мисана
  • 1. Благодаря ти, Санвали! Разочарованието не е от любовта, а от нейните персонификации. Любовта - като ейдос, никога не може да разочарова. Тя е вечна притегателна сила - нещо като гравитация за формите.

    Сърдечен поздрав и от мен!

    2. Мерси, Райна! Точно по същия начин и аз чувствам поезията ти - "като навлизане във владенията на близка вселена". А се подразбира, че става дума за вселените на нашите души, които очевидно са родствени по дадени признаци. Не съм изследвал точно кои, но ефектът от тази близост се изразява в силно поетично въздействие.

    Приеми най-топъл поздрав от мен!
  • Понякога, когато не ни се изпълнят очакванията се разочароваме...

    Това не е повод за спиране...

    Хубав стих Младен, преплетен с философията ти, която харесвам.

    Сърдечен поздрав!
  • Благодаря ти, Северна принцесо с южна ориентация! Трогнат съм от посещението ти и се радвам, че хареса и този текст. Да, действително съм скромен, но когато пиша не съм аз, а Другият, а той, повярвай ми, не е толкова скромен. Него не успях да обуздая. Може би,защото идва от една много далечна звезда.

    Поздрав от С.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...