28 ene 2006, 20:13

Припомни ми

  Poesía
1.2K 0 1

И когато тъгата и самотата сложат
отпечатък вечен на свежото лице,
припомни ми ти за дните, когато
жълтите стотинки тъй прецизно
ний бройхме и въпреки всичко
на живота си се веселихме,
и лицето мрачно отново ще заблести.

И когато сърцето уморено
за последен път изтупти,
припомни ми ти как туптяха
нашите две сърца в едно
в първата ни утрин заедно
пред изгрева на любовта ни вечна,
и то отново с мелодията
на прелетните птици ще затупти.

И когато въздух за последен път
поемат дробовете, натровени от път,
припомни ми за сладкия аромат
на наш`та рожба, когато за първи път
млякото от мен пое,
и дробовете ми отново ще се изпълнят
със милия спомен за детското личице.

И когато очите ми за сетен път се затворят,
с клечки разпъни ги ти,
но не оставяй аз клепки да притворя,
припомни ми ти тогава за студената зима,
когато сгушени с тебе ние греехме тела
и не позволявахме на студа да
проникне в нашите сърца.

И за последно аз те моля,
не ме оставяй ти
пред прага на новия живот
с морни сили припомни ми,
че те обичах аз лудо
и че дори другия живот
неочаквано да ме приюти,
аз ще продължавам да те обичам
и вечността ще бъде нашата връзка -
вечна и неотменима.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...